"Не вярвайте на всичко, което децата ви разказват за училище. В замяна и ние обещаваме да не вярваме на всичко, което казват за вас" ;)

Училищният тормоз

„Не може да играеш с нас!”, „Много си тъп!”, „Къде си тръгнал с тия грозни дрехи?!”, „Дай ми играчката!”, „Разкарай се от тук!”, „Зубрач!”. Чували ли сте тези реплики… Съществува име за подобно отношение – нарича се „булинг” или „тормоз”.

Тормозът е най-често срещаната форма на насилие в днешните училища. За съжаление се среща и в детските градини. Той прави климатът в училище заплашителен, страшен за децата. Предизвиква самота, депресия, тревожност, хранителни разстройства… И наранява всички – жертвите, насилниците, свидетелите.

Всяко дете има правото да се чувства сигурно, уважавано и приемано в училище или в детската градина – да учи, да работи и да се наслаждава на училищните активности без страх от физическа или психическа заплаха. За съжаление нито размера на училищната такса, нито престижността на квартала, нито познатите в училищното ръководство могат да гарантират, че детето ни няма да стане жертва на тормоз.

Анти-булинг кампанията би трябвало да ангажира и училищното настоятелство, и  децата, и родителите. Всички да са активни участници в осигуряването на безопасни и сигурни класни стаи, коридори, тоалетни, спортни площадки.

В какво се изразява булинга?

Тормоз се нарича явление, при което едно дете (или група деца) наранява, унижава или плаши друго дете целенасочено отново и отново. Това може да се случва по много начини:

• Бутане, блъскане
• Препъване
• Ритане
• Удряне, шамаросване
• Подхвърляне на расистки, сексистки и фанатични забележки
• Наричане с прякори
• Изнудване
• Правене на иронични забележки
• Отправяне на заплахи
• Щипане
•  Разпространяване на слухове и лъжи
• Кражба или унищожаване на нечии вещи
• Изпращане на груби имейли или бележки
• Измъчване, тормоз
• Злоупотреба с профила на личността във виртуалното пространство

Как да разберем дали детето ни е жертва на тормоз:

• Губи интерес към училище, отказва да ходи на училище;
• Предпочита да си смени маршрута до училище;
• Изглежда щастливо през уикендите, но очевидно в по-различно настроение през останалите дни от седмицата;
• Внезапно започва да предпочита повече компанията на възрастните;
• Често се разболява, има кошмари или нарушения на съня;
• Прибира се вкъщи с необясними драскотини, синини, разкъсвания на дрехите;
• Изглежда отдръпнато, тревожно, страхливо, но не пожелава да каже на какво се дължи настроението му;
• Развива внезапно поведенчески промени – подмокряне на леглото, тикове, загуба на апетита, заекване;
• Търси непрекъснато протекция;
• Няма, или има малко, приятели, рядко го канят на социални събития;
• Развива интерес към филми и видео игри с насилие;
• Избягва посещение на зоните около училище;
• Споделя за намерение да избяга или да се самоубие.

Какво да правим, ако детето ни е жертва на тормоз: 

• Запазете спокойствие – осигурете ефективна връзка с училището и съдействайте заедно да разрешавате ситуации на тормоз.
• Разберете какво точно се е случило – кой, кога, какво, къде – разпитайте детето си подробно и му вярвайте.
• Свържете се с учителката на детето възможно най-скоро – поискайте лична  среща. Можете да й пуснете запис на разказа на детето си. Говорете за конкретни стъпки, които можете вие, училището, детето да предприемете, за да се спре тормозът.
• Помогнете на детето да научи техники за устояване на тормоза – практикувайте начини за ходене, говорене и отстояване на себе си в случай на тормоз. Помогнете на детето да изгради умения за създаване на приятелства. Обърнете се към училищния психолог за съдействие.

ВАЖНО: Разрешаването на проблема с тормоза отнема време! Опитайте се да запазите спокойствие. На учителите ще им отнеме време да разговарят с детето ви, с насилника, с останалите свидетели и тогава да вземат решение, което да е най-подходящо за всички замесени.

Какво НЕ бива да правите, ако детето ви е жертва на насилие:

• Да обещаете, че ще запазите тайна – от изключителна важност е учителите да са информирани за проблема, за да се направи максималното да се спре тормозът.
• Да се обадите на родителите на насилника – родителите на децата-насилници обикновено заемат защитна позиция. Да се конфронтирате с тях почти винаги води до влошаване на нещата.
• Да окуражавате детето да отвърне на удара – по този начин само поставяте детето в още по-опасна позиция за вбъдеще. Вместо това, окуражете детето да говори веднага с учител, ако усети приближаване на опасност.
• Да обвинявате детето си за това, че е жертва – обвиненията затварят комуникацията и оставят детето в безпомощна позиция. Изяснете на детето, че то по никакъв начин не заслужава да бъде тормозено.

Дали вашето дете тормози другите деца?

Предупредителни сигнали: 

• Има пари или вещи, чието притежание не може да бъде обяснено (или се оправдава, че са на негов приятел);
• Игнорира правила, нарушава граници;
• Държи се агресивно към братята и сестрите си;
• Винаги иска да печели, трудно му е да губи;
• Превъзбужда се, когато се зараждат конфликти и се наслаждава на предизвикани от него спорове;
• Обвинява другите за собствените си несгоди, отказва да поеме отговорност, ако е сгрешил, крие грешките си;
• Търси начин да доминира или манипулира околните;
• Изглежда, че се наслаждава на чуждите страхове, дискомфорт, болка;
• Демонстрира липса или минимална емпатия към чуждите проблеми;
• Изпитва трудност да се вписва в група.

Какво да направите, ако учителят ви казва, че детето ви тормози другите деца:

• Разговаряйте с детето, знаейки че детето ви може да отрича. Запазете спокойствие и му разяснете, че тормозът е неприемливо поведение за вас.
• Разговаряйте насаме с учител или училищен психолог. Запознайте се с фактите и поискайте да бъдете информирани при всяка проява на насилие от страна на детето. Работете съвместно с училището и регулярно се информирайте за прогреса на детето.
• Прилагайте разумни, съобразени с възрастта последствия спрямо детските постъпки – тайм-аути, отнемане на привилегии. Не викайте, не заплашвайте, не удряйте, не се въздържайте от емоционален отговор – тези действия повече нараняват, отколкото да помагат.
• Окуражавайте усилията на детето за промяна – осигурете подходяща награда при спазване на домашните и училищни правила.
• Уверявайте непрекъснато детето си във вашата безусловна любов – казвайте му, че ще работите заедно, за да промените неприемливите поведения и няма по никакъв начин да се откажете от него.

Какво да правите, ако мислите, че детето ви тормози другите: 

• Прекарвайте пълноценно време с него – проявявайте интерес към дейностите на детето в училище, с приятелите, със съседите. Окуражавайте разговори за силните чувства и трудните теми, които съпътстват порастването на детето.
• Ограничете времето на детето пред компютъра и телевизора – проучете кои видео игри, телевизионни филми и предавания, както и посещавани уеб-сайтове съдържат агресивни послания и ги ограничете.
• Проверявайте – поставяйте разумни граници. Винаги изисквайте да знаете къде и с кого е детето.
• Помагайте в усвояването на социални умения – разигравайте различни ролеви игри, в които детето може да упражнява умения за разрешаване на конфликти. Потърсете помощ от училищния психолог за включване на детето в група за контрол на гнева.
•  

Говорете на детето си:

1. Обичам те.

2. Обичам те независимо от всичко.

3. Обичам те дори когато си ми ядосана.

4. Обичам те дори когато съм ти ядосана.

5. Обичам те дори когато си далеч от мен. Моята любов ще е винаги с теб.

6. Ако можех да избера което и да е дете на Земята, пак бих избрала теб.

7. Благодаря ти.

8. Беше ми много приятно да играя с теб днес.

9. Любимия ми спомен е от деня, в който с теб се разхождахме (правихме нещо заедно).

Разказвайте му:

10. Какви са плановете ви.

11. Какво правите в момента.

12. Историята на неговото раждане.

13. За това как сте го наричали като бебе.

14. Как сте избрали името му.

15 Каква сте била на неговата възраст.

16. Как са се срещнали баба му и дядо му.

17. Кои са любимите ви цветове.

18. Как понякога и на вас ви е трудно.

19. Че когато го хванете за ръка и я стиснете три пъти това е вашият секретен код, чрез който му казвате: „Обичам те“

Слушайте:

20. Какво споделя детето ви докато сте в колата.

21. Какво ви разказва детето за играчките си и помислете колко е важно това за него.

22. С една секунда повече, отколкото си мислите, че имате търпение.

23. Чувствата, които стоят зад думите на вашето дете.

Питайте:

24. Как мислиш, защо се получи така?

25. Как мислиш, какво ще стане ако …..?

26. Как да си изясним това?

27. За какво мислиш?

28. Кой е най-приятния ти спомен от днес?

Показвайте:

29. Как да направи нещо, вместо да му го забраните.

30. Как да свири с листо.

31. Как да разбърква карти.

32. Как да реже хляб.

33. Как да сгъва дрехите си.

34. Как да търси информация когато и вие не можете да отговорите.

35. Обичта към партньора си.

36. Че да се грижиш за себе си е важно.

Отделете време:

37. Да гледате заедно как се строи къща.

38. Да погледате заедно птиците.

39. Да готвите заедно.

40. Да ходите заедно някъде.

41. Заедно да се поизцапате на двора.

42. Просто да поседите край детето си докато то играе.

Освободете се:

43. От чувството за вина.

44. От мислите как е трябвало да бъде.

45. От вашата потребност да сте прави.

Давайте:

46. Гледайте на детето си усмихнато, с добри очи.

47. Усмихвайте се, когато детето ви влиза в стаята.

48. Отвръщайте, когато детето ви докосва.

49. Първо установете контакт и после говорете, за да сте сигурни, че детето ви слуша.

50. Давайте възможност на детето само да се справи със своето недоволство (гняв, злост) и не бързайте да му помагате с това.

51. Намерете вашият собствен начин да зарадвате детето си.

Не възпитавайте децата си, така или иначе ще заприличат на вас.

Възпитавайте себе си!

/английска поговорка/

"Нека да внимаваме. Посланията са в книгите, а напоследък  децата ни са само
пред компютрите, не четат. И не могат да  разсъждават!"

Петър Гюзелев

"Ако искате да отгледате добри деца, харчете за тях два пъти по-малко пари и два пъти повече време"

Esther Selsdon

Децата научават това, с което живеят

Даян Луманс

Ако можех да отгледам детето си отново

Щях най-напред да се погрижа да има самочувствие,
а след това дом...

Щях повече да рисувам с пръсти
и по-малко да соча с пръст...

Щях да отделям по-малко внимание на грешките
и повече на близостта...

Щях да гледам по-малко часа
и час по час да си отварям очите...

Щях да искам по-малко да знам
и повече да обичам...

Щях да ходя повече на екскурзии
и повече да пускам хвърчила...

Щях да престана да си играя на сериозна
и сериозно да играя...

Щях повече да тичам през полята
и да зяпам звездите...

Щях повече да гушкам
и по-малко да дърпам и тегля...

Щях по-честичко да виждам
дъба в жълъдчето...

Щях по-рядко да съм твърда
и да утвърждавам по-често...

Щях по-малко да ратувам за любовта към силата.
И да се грижа повече за силата на любовта...

10 СЪВЕТА ЗА УСПЕШНО ОБЩУВАНЕ С ДЕТЕТО

Понякога ни се струва, че би било по-лесно да разрешим загадката на Сфинкса, отколкото да разберем децата си. С годините нашият мироглед се променя и вече не възприемаме света по начина, по който го прави малкото човече. Оттук и неразбирането, често водещо до конфликти. Много пъти постъпките на децата ни се струват нелогични, дори абсурдни. И ако на родителите не им е лесно, то повярвайте, на наследниците им е в пъти по-тежко. Да, детето няма възможност да избере своите мама и татко, но в него е изборът да ги приеме или не; да ги допусне до себе си или не. За да избегнете това отчуждение и студенина в отношенията си с Вашето съкровище, запознайте се с 10-те съвета за успешно общуване с детето и разбира се - спазвайте ги:

1. Приемете детето си такова, каквото е, а не такова, каквото Вие бихте искали да бъде.

2. Не наказвайте детето си само по Ваша прищявка. Също така не бива да го обвинявате и да му крещите за щяло и нещяло .

3. Никога не вземайте решения самостоятелно! Когато детето навърши 7-8 годинки, то също може да получи право на глас при обсъждането на някои семейни дела.

4. Съблюдавайте своето собствено поведение! Никога не допускайте бурни скандали пред невинните детски очи и уши !

5. Колкото можете по-често общувайте с детето си. Запознавайте се с мнението му по различни въпроси.

6. Не допускайте излишества в подаръците си. Помнете, че понякога отказът е по-полезен от задоволяването на капризите.

7. Възпитавайте детето посредством собственото си поведение. Помнете, че Вие сте неговият идеален пример за подражание.

8. Срещайки трудности на пътя си, преодолявайте ги заедно. Всички радости и беди на семейството касаят всеки негов член, независимо от възрастта му.

9. Научете детето на порядък и чистота още от най-ранна възраст, възлагайки му леки задачи. Те трябва да бъдат разумни и целесъобразни в неговите очи. Например: не му казвайте просто - "Оправи си леглото!", а обяснете защо го правите.

10.Дайте свобода на детето си. За родителите е изключително важно да проумеят, че идва моментът, в който трябва да се отстранят от възпитанието и пълната опека над децата си. Рано или късно децата започват да живеят самостоятелно и това е абсолютно нормално. Това е пътят, който трябва да извървят, за да могат те самите да станат родители.
Понятието родители не се ограничава само в биологичното създаване на дете.

КАК ДА ХРАНИМ ДЕЦАТА СИ

"Децата до 8-12 години не участват съзнателно в процеса на хранене. За това какво ще има на трапезата са изцяло отговорни родителите или хората около тях. Когато кажеш на едно дете да не яде нещо определено, то го възприема само като забрана и не може напълно да разбере причините за настояването ни, особено ако вижда как възрастните го правят", обяснява диетологът Ипократис Пападимитрикос. За да има детето ни нормално за възрастта и височината си тегло, трябва от малко да му изградим навици за хранене, които то да спазва без усилие през целия си живот. Ако е възпитано с години коя храна е полезна и коя е деликатес, няма да се налага да спазва диети, когато порасне.” Не е добре да си поставяме срокове за отслабване, а да не се налага да пазим диети", подчертава специалистът.

Не показвайте любовта си чрез храна

В днешно време все още в много семейства майките искат да покажат обичта си към децата си, като прекарват времето си в готвене и поднасяне на различни калорични деликатеси. Това обаче повишава холестерола, създава рискове за сърдечно-съдови заболявания и съкращава живота.

Не използвайте храната като награда или наказание

Всички сме чували реплика от рода: "Ако слушаш, ще ти купя шоколад или ще ти взема детско меню, както и "ако не слушаш, няма да ти дам..." Искаме ли да го наградим, е по-добре да го заведем на разходка, в зоологическата градина или да покараме заедно колело. И когато порасне, след труден ден, ще отиде в парка или на масаж, а няма да влезе в ресторант и да преяде.
Не е добре и храната да се приема като вид занимание. Някои родители не искат да си играят с децата и да за са по-спокойни, им отварят чипс и им пускат телевизора, което е съвсем погрешно. Не е добър и подходът, ако то скучае, да го питате:" Маме, да ти направя ли нещо за хапване?"
Като отивате на гости, където има деца, не им вземайте шоколад, а нещо, което да развива творческото им мислене - топка, пъзел, свирка. Не е добре детето да асоциира ходенето на гости при баба и при дядо с храна.

Един ден в седмицата за деликатеси

Създайте им навик, че 6 дни от седмицата е добре да се приема полезна и здравословна храна, а на седмия може да си позволят малки изкушения навън, като торти, шоколади или сандвичи от заведения за бързо хранене. В менюто на малките трябва да преобладават зеленчуци, месо, риба, плодове, пълнозърнест хляб, сирене, прясно мляко, ядки, без газирани напитки, сладки, захар. Това не ги прави забранени, а просто не трябва да преобладават. С времето неусетно децата ще спрат да искат такива неща през седмицата и ще знаят, че те са за свободния ден. И не забравяйте - не дръжте чипсове и шоколадови бонбони в шкафа. Ако купувате такива храни за себе си, то ще намери начин да ви омилостиви и да си похапва от тях. Често децата нямат мярка за количеството, особено ако гледат телевизия.

Свикнете ги да обичат плодовете и зеленчуците

Много деца се мръщят на зеленчуците, затова приложете няколко трика. Преди да направите салата, ги накарайте да изберат какво да има в нея. Дете, което "само" е направило салатата, е по-вероятно да се храни с нея. Освен това сервирайте зеленчуците преди основното хранене, когато са най-гладни. Нарежете морковчетата на пръчици, за да е красиво и забавно, докато малките ги хапват.

Редовно ли хапват?

Сега учениците са доста ангажирани с училище, спорт, пиано, езикови курсове и понякога нямат време да хапнат, а е важно да закусват, обядват и вечерят. Свикнете ги да си носят закуска в училище, вместо да си купуват сандвичи с пържени кюфтета и кебапчета или пици. По-добре е да знаете какво ядат и да им приготвите сандвич с черен хляб, резен домат, филе и качествено сирене.

Нека порциите са малки

Децата не могат да развият усет към количествата и лесно могат да придобият навик да поглъщат храната от препълнени чинии.
Ако сте на гости и порцията е голяма, не ги карайте да изяждат всичко!

Да не използват храната за задоволяване на липсващи емоции

Децата, които преяждат и имат такава склонност, изпитват лека и скрита депресия и страдат от недостатъчно внимание. Наблюдавайте дали детето Ви прекалява с храната, когато се чувства самотно или разстроено и му обръщайте повече внимание. Ако не го направите, когато порасне, ще търси утеха в храната в труден момент.

    За да растат здрави нашите деца!

Пари за училищната лавка

Ивета Радева

Темата за джобните пари на децата в училище е важна по две причини: от една страна, училищната среда е първата, в която на детето му се случва да носи пари, да си води свое малко счетоводство, да предвижда разходите си, да измисля къде да държи стотинките си, да се сравнява с другите деца според това какво може да купи то със своите лични средства. И второ – оказва се, че тази детско-финансова ситуация дава редица поводи за размисъл на родителите, кара ги да си задават въпроси като „Колко?”, „За какво?”, „Колко носят другите?”.

Важно е да е като всички!

Понякога родителите проектират върху училищния живот на децата си и свои лични спомени и неволи от тези години. Ако са гледали жално как други си купуват сладолед, то сега не им се иска детето им да изпадне в същата унизителна ситуация. Основният страх е детето да не се чувства по-различно от другите. Знаейки за понякога жестокото отношение към различните, родителят иска детето му съвършено да се впише в новата си среда. Свързано с парите, това означава то да получава дневни, колкото и всички други. Колко обаче е нормата? Колко дават на другите?

 
От 50 стотинки до 15 лева, най-често по 2 лв на ден

От родителите в София, до които се допитахме лично или чрез фейсбук (попълнете и вие анкетататук) научихме, че

децата получават по около 2 лв. на ден.

Някои родители купуват сами купоните за стол и връчват на детето стотинки, изчислени според цената на солетите или кроасана в училищната лавка. Според други,

достатъчно е в раницата да има храна и нещо за пиене.

Тогава не е нужно да му се дават пари – ако се замислим, това е най-добрият начин да знаете с какво се храни детето.

Трети прибавят в сметката и някой и друг детски лукс като дъвки, шоколадово яйце, вафла с фъстъци. Оказва се, че стремежът детето да не изпъква сред малкото си общество не е присъщ за всички: някои деца разполагат с 15 лв. на ден още от първи клас. Без значение, че финансовите им умения са си.. ами като на първокласник.

Децата от малки се ориентират в цените

Невинни в първоначалното си отношение към парите, ненаясно с покупателната им стойност, децата много бързо се ориентират и още в първите две седмици на училище сами установяват паричните си нужди. Разучават цените в лавката, правят малки объркани сметки, но добиват увереност и вече могат да ни кажат какъв е дневният им харч ако има от онези дъвки с картинките или ако вече имаме всички картинки и няма да купуваме дъвка – колко стотинки по-малко да поискат. Във всеки случай, те се надяват на малък резерв ако пуснат нещо ново и интригуващо за купуване. Децата, това са съвършените клиенти.

 
Маркетинговите чудеса в лавката

Оказва се, че тези малки, идеални клиенти са атакувани с какви ли не трикове от училищните лавки: храни, разминаващи се със здравните изисквания за ниско съдържание на мазнини, сол и захари, затова пък вкусни за безкритичния малък купувач; храни, комбинирани с „награди” – шоколадови яйца с играчка, дъвки с татуировки, дори пшенични пръчици с играчка – всякакви привлекателни съкровища. Според разкази на майки, сред децата се развихря истинско състезание по събиране на „серии” или „колекции” от подобни предметчета. Ако някое дете не достигне навреме за новата „серия” в лавката, то горчиво съжалява, гледа жално придобивките на другите и изпраща на родителя си нота за повишаване на дневните средства по уважителни причини.

 
„Колкото им дадеш – толкова ще похарчат”

До този извод са стигнали много родители. И 50-те стотинки, и 15-те лева се трансформират в различни лакомства и предметчета със съмнителна стойност и чест китайски произход, за съжаление станал в България синоним на занижени качество и контрол. Стига се до там, че детето прибира „спечелените” лепенки или татуировки и изхвърля кроасана или дъвката, в която са били сложени, само и само да попълни своята колекция.

Да възпитаме спестовността и разума

Умението да харчиш разумно и пестиш средства се възпитава. Като родители е добре да се осведомяваме как детето е изхарчило даденото му.

Възможно е да сме надценили разходите му, но е възможно и да не са му достигнали средства.

Можете да отидете в лавката и да попитате  сами за цените. Разберете какво обича да яде и ако прецените – изчислете стойността като оставите малко отгоре за вода или сок, защото децата често ожадняват в игрите. Накарайте и детето да сметне нужните средства и съставете седмичен бюджет. В началото може да давате  парите ежедневно, а после – седмично. Така детето ще се научи и да разпределя паричките. Ако сте сигурни, че не остава гладно и жадно – предложете му да спестява по малко от джобните си пари, а в края на седмицата, когато се разхождате, добавете малко от вас и му купете нещо желано и интересно.

Коя храна е полезна и коя не е?

Най-добре е, когато детето е научило отговора на този въпрос от самите вас. Така не се налага да му обяснявате защо не одобрявате някои негови покупки. Тази информираност може да му помогне в избора, или най-малко в това да не прекалява с чипса и сладкото. При всички случаи, не назидавайте детето, ако е прекалило, защото с това рискувате да не ви информира за всичко, което си е купило. Напротив, можете заедно с него да направите разпределение на бюджета и да решите например, че един път в седмицата може да си купи и чипс, един път – бонбони, един път – чай. Поне докато не се задейства контрола в училищните лавки, това може би е нелошо решение за вашия, родителски контрол.  

Вие сте ориентирът на вашето дете в новите отношения в училище. Във вас то вижда пример и от думите ви черпи поуки. И докато по-горните правила са валидни за по-малките ученици, при по-големите нещата зависят в голяма степен от тях самите. Затова възпитанието в разум и спестовност е важно да започне от самото начало. Говорете на детето за стойността на нещата от живота, обяснете, че прекаленото запасяване с вещи не може да е цел и че някои шарени предмети просто са излишни притежания, поглъщащи място и пари. Дайте пример, че истинските приятели не са с теб заради това, че ще ги почерпиш с нещо от лавката или ще им даваш излишните си кроасани с лепенки на Бен Тен, а заради твоите лични качества като доброта, верност и отзивчивост. Един ден ще сте си благодарни.

Какво може да мотивира децата, та дори КОЙ може да ги мотивира, освен учителите?

Мотивацията на децата да учат е естествено – тя е плод на вроденото любопитство в детските очички, което е двигател на развитието. Децата ИСКАТ да учат, те искат да знаят нови неща, да разбират за света около себе си, да придобиват нови умения и знания. Всички знаем за „периодазащо”. Те учат постоянно в играта си, чрез взаимодействието с околните, от книгите и разговорите.

Интересн факт е колко много деца започват да приемат ученето като досадно чак след като тръгнат на училище. Не е ли това достатъчно показателно?

Отговорност за мотивацията на децата определено има и училището, но на първо място са родителите – ние имаме най-силно влияние върху децата си и колкото и да ни е трудно да си признаем, ние сме основният им модел на подражание в първите 10-12 години от живота им. Ако ние не четем достатъчно книги, как можем да обясним на детето, че трябва да чете? Ако ние не обичаме да учим нови неща и да разгръщаме хоризонтите си, по каква логика очакваме това от децата си? Ако ние не обичаме и не уважаваме училището като институция и учителите на децата си, защо те трябва да го правят?

Всичко започва в семейството. Но училището има голяма роля и най-вече взаимодействието в триадата учител-родител-дете – отношенията в този триъгълник често са крайгълен камък в образованието и мотивацията на децата.

Какво може да мотивира учителите да общуват повече с родителите и децата?

Може би интересът на родителите към развитието на децата им? Често оставяме децата си в ръцете на учителя и пренасяме цялата отговорност за образованието на детето си в негови или нейни ръце. Но учителят не може и не трябва да носи тази отговорност. Учителят има за цел да ограмоти детето и да му предаде основни знания на едно средно ниво, което е определено не спрямо най-доброто възможно представяне, а спрямо средното. Не можем да очакваме от учителя да е ментор на всяко едно отделно дете от 25-30 деца в класа. Родителите понякога се настройват срещу учителите и съзнателно или не пренасят тази настройка и към децата си. Това далеч не мотивира учителя да общува повече, напротив.

Разбира се, заплащането на учителите е смешно ниско и това също е от голямо значение за мотивацията на учителя. Но основното според мен си остава интересът на родителя към това какво се случва с детето му в училище и проактивното отношение спрямо учителите. Интересно е как на родителските срещи в училище всеки има мнение по болните въпроси, но когато стане дума да се съдейства с време, труд, усилия и дори средства който може – всеки си прави пас и вдига ръце и са много малко родителите, които активно се включват в училищния живот, интересуват се, помагат с каквото могат. Това не са нови практики – в други държави много отдавна съществуват такива родителски активи и настоятелства, които са активна част в образователния процес на децата си.

Бих добавила за финал: Може би разковничето е в доверието – повече доверие в децата ни, че са достойни и отговорни хора, които могат да преследват мечтите си; повече доверие в нас като родители, че можем да подкрепим децата си в пътя им към бъдещето; повече доверие в учителите, че могат да помогнат на децата ни в намиране на призванието им.

Със Силвия Андреева разговаря Елена Бачева

Родителските заблуди

В последните години училището е безжалостно критикувано и много родители, изпращайки децата си там, изпитват безпокойство. Това е напълно разбираемо, отчитайки множеството слухове и митове, които придружават училищния живот.

Съвременните родители активно обсъждат проблемите на образованието, знаят ролята на семейството в учебния процес, имат ясни представи какво представлява “идеалното” училище и “идеалният” учител. Макар че тези представи са формирани отдавна и се предават от поколение на поколение, част от тях са просто мит. При това – опасен мит, защото във властта на заблудите попадат всички деца, а това е проблем...

 И така, родителските заблуди и коментарите по тях:

Мит №1: Училището е втори дом

По количеството време, което ученикът прекарва там (половин ден, а в начален курс – доста повече), това е факт. Но какво се влага в понятието “втори дом”? Домът е място, където разбират и приемат любимите хора, това е най-безопасното място в света.

Да, на работещите в училищата им се иска на децата да им е комфортно и уютно. Но! Ако на детето му е тежко и безинтересно да учи, ако то няма приятели и има конфликти с учителите, училището трудно ще му заприлича на дом.

Има и деца, които в училище се чувстват по-добре, отколкото вкъщи, но те са по-скоро изключение. Като цяло трябва да признаем, че образователното учреждение е жестоко място и то има свой режим, свой ритъм и правила, които трябва да се следват неотклонно. Т.нар. “класно-урочна” форма не позволява да се създадат комфортни условия за всички.

Училището е ориентирано към средностатистическия ученик, а това значи, че всички, отклоняващи се в едната или другата посока, могат да изпитват дискомфорт. Прибавете и факта, че не всеки учител е педагог (онзи Педагог, с голямата буква), уроците не винаги са интересни, случва се децата да шумят, а учителите – да повишават глас...

А ако детето ви не е като всички – не общува с другите, не умее да се занимава само, не е справедливо в игрите... тук и най-комфортната среда е безсилна.

Какво трябва да направят родителите в етапа на адаптация на детето към училището, за да може то да стане втори дом поне отчасти?

1. Поиграйте с детето “на училище”, това ще му помогне бързо да усвои  правилата. Научете го самостоятелно да си приготвя раницата, да пише домашните си и да поддържа работното си място чисто и подредено.

 2. Установете възможно най-тесен контакт с учителя и се запознайте с родителите на съучениците.

 3. Посещавайте училището от време на време, така децата ще видят, че за вас е важно случващото се там.

 4. Уверете го, че по всички въпроси може да се обръща към учителя.

 5. Обяснете му как да се запознае с другите деца и как да се обръща към тях.

 6. Научете го да решава конфликтите мирно (разиграйте ситуации, при които биха възникнали спорове със съучениците).

 7. Покажете му игри, на които могат да играят в междучасието.

 8. Помогнете му в усвояването на новите умения и навици, защото без ваша помощ това ще е дълъг и труден процес.

 9. Повтаряйте вкъщи това, което са учили в училище, но в игрова форма, за да го заинтригувате.

 10. Не се карайте за грешките, не го сравнявайте с другите, не изисквайте от детето си повече, отколкото може в този момент. В противен случай може да предизвикате тревожност, която силно да му попречи.

 11. Съблюдавайте дневен режим.

 12. Хвалете го и за дребни постижения.

 13. Установете традиция: връщайки се от училище, нека ви разказва какво се случило, какво са учили, кое не му се е получило или не му е ясно и т.н.

 14. Научете го да се отнася правилно към неуспеха: обяснете му, че в живота не може без грешки и трудности и силата се крие именно в преодоляването им.

 15. При необходимост (ако виждате, че не можете да решите проблема), се обърнете към психолог.

Мит №2: Той непременно ще е отличник, аз самата бях такава

От една страна, социолозите намират връзка между успеваемостта на детето и нивото на образование на родителите: колкото по-високо е то, толкова по-висок е и успехът на наследника. От друга – детето не е клонинг на майка си и баща си, то си е отделна личност. Има индивидуални особености на развитието, свои наклонности и интереси. И изобщо не е сигурно, че ще пише красиво като мама или ще смята бързо като татко. Много често децата на родителите-математици имат тройки по математика, децата на музиканти демонстрират пълна липса на слух и т.н. Не изпадайте в паника – това е нормално.

Не е нормално другото: когато мама очаква от детето още в детската градина  да показва отлични резултати, а то е обикновено, съвсем обикновено и нормално дете. И ето, че това дете, което с всички сили се стреми да угоди на майка си, не успява, а на нея “такъв, без успехи, не и е нужен”. Като следствие у детето се формира тревожност, то се страхува да прави грешки, страхува се да излезе на дъската...

Причинно-следствената връзка е неизбежна – страхът блокира мозъка и успеваемостта пада още повече. Така възрастните сами “крадат” добрите оценки на детето си.

 Важен момент: Тройките и двойките не са показател за глупост и мързел. Те са сигнал за проблеми, с които е добре детето да се справи. Когато видите такива оценки в бележника, не бързайте да наказвате!

Опитайте се да погледнете на ситуацията другояче. За начало обяснете на детето, че грешки се допускат. Но те непременно трябва да бъдат поправени. А за да се случи това, детето не трябва да е стеснително и плахо, а спокойно и уверено, че може да поправи грешката.

Разборът по темата трябва да водите в спокоен и доброжелателен тон. Детето трябва да чувства, че е обичано, независимо дали е отличник или двойкаджия, че вие сте насреща, за да му помогнете да се справи. Тогава е възможно да дойдат и успехите.

Мит №3: Ние по цял ден сме заети, а на всичкото отгоре и учителят все нещо иска!

Така е – иска, и ще ви се наложи да се примирите. Съвременният образователен процес предполага двустранна отговорност: и от учителя, и от родителите.

Всеки, който си купува мобилен телефон, е наясно, че има определени условия, при които този телефон работи изправно. Независимо от цената му. А 12 години училище е нещо далеч по-сериозно от телефон. Защо, когато предаваме първокласника на училището, ние сме сигурни, че за крайния резултат отговаря само то? Признайте си: майките и бащите също имат задължения. Ако не ги пренебрегват, децата им ще избегнат много проблеми.

 Родителите са длъжни:

1.    Да следят детето им да отива навреме на училище с необходимите учебници и принадлежности, както и с изпълнени домашни работи.

2.    Да посещават родителските срещи и организираните консултации, да участват в извънучебните мероприятия на класа и училището (ако са поканени).

3.    Да обучават детето на конструктивно поведение в обществото и на това, че и другите деца имат същите права като него.

4.    Да обяснят важността и значимостта на обучението. Защото, ако наистина детският ум беше “табула раза” или “празен съд”, нямаше да е трудно да се изпълнят със знания. Но то е личност и формирането на неговия мироглед е общ труд – и на родителите, и на учителите.

Мит №4: За наученото от учениците отговаря учителят, нали получава заплата за това.

Така е – получават заплата. Но отговорностите на учителя са няколко и главната от тях е качественото обучение. Учителят е длъжен да даде знанията, но родителят трябва да контролира дали детето е вложило всичките си възможности, за да ги усвои.

 Правило първо: Ако вашият ученик има желание да ви показва тетрадките си, за да сподели радостите и трудностите, дайте му възможност и поддържайте това желание.

Много е важно всеки ден да намирате време, за да изслушвате разказите му, да вникнете в тях, да помогнете, ако има нужда. За да не бъде съвсем формален този разговор, споделяйте и вие какво се случва на вашето работно място. Вашето безразличие, оправданията, че сте уморени или липсата на време могат да го накарат да мисли, че учението не е чак толкова важно и не е нужно да се напряга. В откровените разговори за случващото се в училище има още един плюс: своевременно ще узнаете за проблемите и ще можете навреме и адекватно да реагирате.

 Правило второ: помощта ви при подготовката на домашните работи е необходима на детето.

Много родители искрено не разбират защо детето не се подготвя само: “Той е толкова несамостоятелен... Но това си е негов проблем, не мой, ще трябва да се научи”.

И главният аргумент: ”Когато аз учех някога, никой не седеше при мен”. Едва ли е било точно така в началното училище... Ако отчетете усложняването на учебната програма и времето за усвояване на материала, ще се убедите, че помощта е нужна, дори и на най-способното дете. Разбира се, в перспектива трябва да имате ясна цел: да го научите да работи самостоятелно. Как?

 Обучаваме ученика да се подготвя самостоятелно:

1. Определяме правила: обясняваме как трябва да е организирано работното място, кога е подходящото време за подготовка на уроците. Важно! Правилата се съобщават, обяснявайки защо са необходими. Колкото по-подробно разработите технологията на подготовката, толкова по-леко ще бъде изпълнявана самостоятелно. Не забравяйте да го поощрявате за всяка качествено изпълнена работа.

 2. Следваща стъпка: съвместна и самостоятелна работа. Нека детето изпълни по-голямата част от задачите само. След това оценете работата му заедно. Не издребнявайте! Хвалете и малките успехи. Вашата задача е да дадете увереност на детето в собствените му сили.

 3. Самостоятелност под контрол: постепенно се доверявайте на детето да подготвя домашните работи без ваша помощ. Просто стойте наоколо, ако това е нужно за концентрацията на ученика. А след това проверете изпълнението.

 Съвет: Поставете часовник на бюрото, за да може ученикът да се контролира и сам.

 Помнете: Тези навици не се формират за ден-два. На някои деца помощта е необходима само на старта, на някои – през всичките 12 години. Оказвайте я толкова, колкото е необходима.

 Основна грешка на родителите – да пишат домашните на децата. А трябва просто да им помогнат да вникнат в материала и да организират процеса. След като детето усвои един или друг вид работа, трябва да му се даде сходно задание, което да изпълни самостоятелно. Целта е навикът да се отработи и укрепне.